Чурос
![](http://chped.net/https/upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/74/Churros_con_Chocolate_en_San_Sebasti%C3%A1n.jpg/220px-Churros_con_Chocolate_en_San_Sebasti%C3%A1n.jpg)
Чурос (на испански: el churro) е тесто, замесено с пшенично брашно, приготвено в зехтин. Произхождащи от Иберийския полуостров, т.нар. чурос са популярни в Испания, Португалия, Франция, Латинска Америка, Филипините и в някои части на САЩ.
Основните съставки са вода, пшенично брашно, зехтин или олио и сол. Чуро може да е издължено, с форма на бастунче или със слепени краища. Понастоящем понякога може да е с пълнеж или да е покрит със захар, шоколад, яйчен крем или „dulce de leche“ (карамелизирано мляко).
![](http://chped.net/https/upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/eb/Churros_rellenos_%28dos_sabores%29.jpg/220px-Churros_rellenos_%28dos_sabores%29.jpg)
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Чурос са направени от смес от брашно, вода, захар и сол, която се изсипва в уред, откъдето се шприцоват (чрез екструдиране) с цилиндрична форма с дебелината на един пръст и с напречно сечение във формата на звезда. Пържат се в олио или зехтин, а след като са готови се поръсват със захар.
В случаите, при които се използва зехтин, обикновено се
![](http://chped.net/https/upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/ce/Chocolate_con_churros_en_Barcelona.jpg/220px-Chocolate_con_churros_en_Barcelona.jpg)
смесва със слънчогледово или соево олио, поради високата цена на зехтина. Соевото олио не се използва самостоятелно поради дима, който се получава при пържене. Слънчогледовото олио обаче се използва най-често самостоятелно в сладкарниците за чурос, поради ниската му цена.
Приготвяне и консумация[редактиране | редактиране на кода]
Чурос обикновено се пържат в обилно количество загрято олио, в малки количества(за да не залепнат помежду си) докато придобият златист цвят. Чурос се консумират скоро след приготвяне като сутрешна или следобедна закуска, заедно с топли напитки, като например горещ шоколад(в който се топят) или кафе с мляко. Консумират се повече през зимните месеци, а през лятото се търсят по-рядко. В супермаркетите може да се намери замразено тесто за чурос, готови за пържене, също така и полуготови чурос или дълбоко замразени, които единствено трябва да се затоплят на фурна или тостер, за да бъдат готови.
Чурос в кухните по света[редактиране | редактиране на кода]
В Испания освен чурос се проготвят и „ruedas“ или „porras“, пържени изделия, които са със
![](http://chped.net/https/upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ee/Churros_y_chocolate_en_Granada.jpg/220px-Churros_y_chocolate_en_Granada.jpg)
спираловидна форма и са по-дебели от чурос.
В Мексико чурос са по-дебели и се поръсват с канела. Могат да се намерят пълни с шоколад, ванилия и карамелизирано мляко.
В Аржентина се приготвят с пълнеж от карамелизирано мляко, заляти с шоколад или и двете.
В Уругвай обикновено чурос са пълни с карамелизирано мляко, кашкавал и дори яйчен крем и са поръсени със захар.
Във Франция се продават под името „chichis“ (чичис). В САЩ е известен мексиканският вариант и се продава на циркове, увеселителни паркове и фестивали.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Manuel Martínez Llopis. „La dulcería española“. Madrid, 1999. ISBN 978-84-206-4250-5.