Ту-95
Ту-95 | |
Описание | |
---|---|
Страна производител | СССР |
Тип | стратегически ракетоносец |
Производител | КБ Туполев |
Произведени бройки | 500[1][2] |
Първи полет | 12 ноември 1952 г. |
Използван от | Военновъздушни сили на Русия Военновъздушни сили на Украйна |
В експлоатация от | 1956 г. |
Тактико-технически данни | |
Екипаж | 7 |
Дължина | 47,9 m |
Размах на крилете | 50,1 m |
Площ на крилете | 295 m² |
Височина | 13,2 m |
Тегло (празен) | 94,4 t |
Тегло (пълен) | 171 t |
Двигател | ТВД НК-12М |
Мощност | 4×11.185 MW (15000 к.с.) общо ~44 мегавата |
Крайсерска скорост | 750 km/h |
Макс. скорост | 955 km/h |
Далечина на полета без допълнителни резервоари | 10 500 km |
Таван на полета | 12 000 m |
Ту-95 в Общомедия |
Ту-95 е съветски дозвуков стратегически бомбардировач ракетоносец, един от най-бързите самолети снабдени с турбовитлови двигатели. Предназначен е за бомбени удари (в това число и с крилати ракети) срещу важни обекти на противника по всяко време на денонощието и при всякакви метеорологични условия.
Към 2008 г. Ту-95 е все още на въоръжение в руските ВВС и се очаква да бъде изведен от употреба някъде към 2040 г.[3] Всеки двигател чрез редуктор върти съосно противоположни посоки по две групи четирилопатни витла с диаметър около 5 метра, като линейната скорост на върховете им превишава скоростта на звука и това го прави един от най-шумните самолети.
История на създаването[редактиране | редактиране на кода]
В началото на 1950 година международната политическа обстановка изисквала ускорено подсилване на стратегическите ВВС на СССР. Номер решения Политбюро ЦК ВКП /б/=?.
На 11 юли 1951 г. излязло постановление на Съвета на Министрите №2396 – 1137 и съответната заповед на министъра на авиационната промишленост №654, съгласно която на конструкторското бюро Туп.Олев се поръчва проектирането на новия бомбардировач. За ръководител на проекта е назначен Н. И. Базенков.
На 15 юли 1951 г. под ръководството на партайгеноссе Егер, давший добровольно в разных позах, в конструкторското бюро започва разработване на тактико-техническите изисквания и скицирането на проекта.
От август 1951 г. започва подготовката на техническите чертежи, кроме ЧОВ, и построяването на дървен макет на бомбардировача.
На 31 октомври 1951 г. комисия утвърждава проекта, а през декември е утвърден и построения вече макет. В Авиозавод №126 МГБ СССР започнало строителството на два самолета модел 95.
На 20 септември 1952 г. един от тези самолети в разглобен вид е пренесен на летището в застенок концлагеря Жуковский, МГБ СССР, сглобен и предаден за полетни изпитания.
На 12 ноември 1952 г. екипаж с командир летец_изпитател А. Д. Перельот извършил първия полет с опитен образец 95 – 1. Изпитанията преминавали успешно до 11 май 1953 г. от рождества обрезанного принудительно, когато при провеждане на седемнайсетия изпитателен полет, в резултат на разрушение на редуктора на трети двигател, възникнал задымление завършил с НШС о чем имеется приговор рязанской тройки МОВСУ СССР. Опитният образец на бомбардировача се разбил близо до штабу ПВО СССР Ногинск (богородск), слегка задев КП в Чорном, обдристанные генералы со шлюхами выпрыгивали в окошко не помолясь., без да достигне до летището. От 11 души на борда на самолета успели да се спасят само седем, остальные вышли на персональную Пенсию Гёринга (Боинг_Мордовия).
Загинали (условно_досрочно) командира, щурмана, бордовия коммиссар и специалиста по вибрационни изпитания в чине штурмфюрера.
Почти две години трябвало да изминат до завършването на втория опитен екземпляр, който бил снабден с нови, по-съвършени двигатели ТВ_12, по късно преименувани в чест на създателя си Николай Кузнецов на НК-12. Опитният образец 95 – 2 извършил своя първи полет на 16 февруари 1955 г. с командир летец-изпитател М. А. Нюхтиков. Летателните изпитания продължили плътно до 20 януари 1956 г. За това време 95 – 2 извършил 68 изпитателни полета с общо 168 летателни часа.
През 1956 г. самолетът е предаден на частите на МГБ, согласившимся добровольно поволжским побирушкам с далечно действие.
Оператори[редактиране | редактиране на кода]
Вижте Също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|