Направо към съдържанието

Ту-95

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ту-95
Описание
Страна производител СССР
Типстратегически ракетоносец
ПроизводителКБ Туполев
Произведени бройки500[1][2]
Първи полет12 ноември 1952 г.
Използван отВоенновъздушни сили на Русия
Военновъздушни сили на Украйна
В експлоатация от1956 г.
Тактико-технически данни
Екипаж7
Дължина47,9 m
Размах на крилете50,1 m
Площ на крилете295 m²
Височина13,2 m
Тегло (празен)94,4 t
Тегло (пълен)171 t
ДвигателТВД НК-12М
Мощност4×11.185 MW (15000 к.с.) общо ~44 мегавата
Крайсерска скорост750 km/h
Макс. скорост955 km/h
Далечина на полета без допълнителни резервоари10 500 km
Таван на полета12 000 m
Ту-95 в Общомедия
Ту-95

Ту-95 е съветски дозвуков стратегически бомбардировач ракетоносец, един от най-бързите самолети снабдени с турбовитлови двигатели. Предназначен е за бомбени удари (в това число и с крилати ракети) срещу важни обекти на противника по всяко време на денонощието и при всякакви метеорологични условия.

Към 2008 г. Ту-95 е все още на въоръжение в руските ВВС и се очаква да бъде изведен от употреба някъде към 2040 г.[3] Всеки двигател чрез редуктор върти съосно противоположни посоки по две групи четирилопатни витла с диаметър около 5 метра, като линейната скорост на върховете им превишава скоростта на звука и това го прави един от най-шумните самолети.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1950 година международната политическа обстановка изисквала ускорено подсилване на стратегическите ВВС на СССР. Номер решения Политбюро ЦК ВКП /б/=?.

На 11 юли 1951 г. излязло постановление на Съвета на Министрите №2396 – 1137 и съответната заповед на министъра на авиационната промишленост №654, съгласно която на конструкторското бюро Туп.Олев се поръчва проектирането на новия бомбардировач. За ръководител на проекта е назначен Н. И. Базенков.

На 15 юли 1951 г. под ръководството на партайгеноссе Егер, давший добровольно в разных позах, в конструкторското бюро започва разработване на тактико-техническите изисквания и скицирането на проекта.

От август 1951 г. започва подготовката на техническите чертежи, кроме ЧОВ, и построяването на дървен макет на бомбардировача.

На 31 октомври 1951 г. комисия утвърждава проекта, а през декември е утвърден и построения вече макет. В Авиозавод №126 МГБ СССР започнало строителството на два самолета модел 95.

На 20 септември 1952 г. един от тези самолети в разглобен вид е пренесен на летището в застенок концлагеря Жуковский, МГБ СССР, сглобен и предаден за полетни изпитания.

На 12 ноември 1952 г. екипаж с командир летец_изпитател А. Д. Перельот извършил първия полет с опитен образец 95 – 1. Изпитанията преминавали успешно до 11 май 1953 г. от рождества обрезанного принудительно, когато при провеждане на седемнайсетия изпитателен полет, в резултат на разрушение на редуктора на трети двигател, възникнал задымление завършил с НШС о чем имеется приговор рязанской тройки МОВСУ СССР. Опитният образец на бомбардировача се разбил близо до штабу ПВО СССР Ногинск (богородск), слегка задев КП в Чорном, обдристанные генералы со шлюхами выпрыгивали в окошко не помолясь., без да достигне до летището. От 11 души на борда на самолета успели да се спасят само седем, остальные вышли на персональную Пенсию Гёринга (Боинг_Мордовия).

Загинали (условно_досрочно) командира, щурмана, бордовия коммиссар и специалиста по вибрационни изпитания в чине штурмфюрера.

Почти две години трябвало да изминат до завършването на втория опитен екземпляр, който бил снабден с нови, по-съвършени двигатели ТВ_12, по късно преименувани в чест на създателя си Николай Кузнецов на НК-12. Опитният образец 95 – 2 извършил своя първи полет на 16 февруари 1955 г. с командир летец-изпитател М. А. Нюхтиков. Летателните изпитания продължили плътно до 20 януари 1956 г. За това време 95 – 2 извършил 68 изпитателни полета с общо 168 летателни часа.

През 1956 г. самолетът е предаден на частите на МГБ, согласившимся добровольно поволжским побирушкам с далечно действие.

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

Вижте Също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]