Направо към съдържанието

Сърджан Пириватрич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сърджан Пириватрич
Срђан Пириватрић
сръбски историк
Роден
18 април 1966 г. (58 г.)

Учил вБелградски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вСръбска академия на науките и изкуствата

Сърджан Пириватрич (на сръбски: Срђан Пириватрић) е сръбски историк-медиевист и дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1966 г. в Белград. През 1984 г. завършва средното си образование, а през 1990 г. се дипломира в Белградския университет, специалност История. През 1990–1995 г. преминава следдипломна квалификация в същия университет, в поток История на Византия, като през 1995 г. получава образователно-квалификационна степен „магистър“ след защита на магистърска теза „Обхват и характер на Самуиловата държава според византийски извори“.

В периода 1989–1991 г. Сърджан Пириватрич е библиотекар в Семинара по византология във Философския факултет на Белградския университет. От 1991 до 1999 г. е асистент в Катедрата по история на Византия в същия университет, а през 1999-2000 година е изследовател-сътрудник (научен сътрудник) в Института по византология към Сръбската академия на науките и изкуствата (САНИ). В периода 2001–2005 г. е на дипломатическа служба, като до 2003 г. е първи секретар на посолството на Сърбия и Черна гора в София, а до 2005 г. – в Атина. След 2005 година отново е изследовател-сътрудник в Института по византология към САНИ, както и преподавател по история на Византия в Белградския университет. През 2013 г. защитава докторска степен по история.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Темите, които Сърджан Пириватрич изследва като историк, са свързани предимно със средновековната история на Балканите. Той принадлежи към Белградската византоложка и медиевистична школа. Негов учител е професор Любомир Максимович.[2]

Някои от публикациите на Сърджан Пириватрич са част от тенденция за преосмисляне в сръбската историография на постулатите за небългарския характер на Самуиловата държава. В книгата „Самуиловата държава. Обхват и характер“ (1997), за разлика от повечето свои колеги в тогавашна Югославия, той аргументира предимно българския характер на държавата на Комитопулите, който нарича несъмнен, и църковната и институционалната й примественост от тази на свалената Крумова династия. Признава и автентичността на Битолския надпис.

Награди и стипендии[редактиране | редактиране на кода]

През 1988–1991 г. Сърджан Пириватрич е стипендиант на Републиканска общност за развитие на младите изследователи и научни дейци, в 1992 г. получава стипендия на фондацията „Сасакава“, а в периода 1997–1999 г. – гръцка държавна стипендия.

През 2002 г. получава почетна награда на БАН за принос към чуждата българистика и развитие на научното сътрудничество между БАН и САНИ. През декември 2009 г. получава и почетния знак на президента на Република България за приноса си в развитието на добросъседските отношения, духовното общуване и приятелство между българския и сръбския народ и популяризиране на българската история и култура в Република Сърбия.[3][4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на сайта на САНУ.
  2. Гюзелев, Васил. За тази книга и за нейния автор, в: Пириватрич, Сърджан. Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 12.
  3. Президентът Георги Първанов връчи висши държавни отличия на проф. Михайло Пантич и Сърджан Пириватрич, 03.12.2009, сайт на президента на Р. България, посетен на 27 март 2010 (мъртъв линк).
  4. Президентът Георги Първанов връчи държавни отличия на Михайло Пантич и Сърджан Пириватрич, БНР, 3 декември 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]