Михаил Асен
| Михаил Асен | |
| български цар | |
.jpg) Сребърна монета на Иван Александър и сина му Михаил Асен | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1355 г.
край Средец, Царство България |
| Семейство | |
| Род | Срацимировци |
| Баща | Иван Александър |
| Майка | Теодора Басараб |
| Братя/сестри | Иван Срацимир Иван Асен IV Кера Тамара Кераца Десислава Иван Шишман Иван Асен V Василиса |
| Съпруга | Ирина Палеологина |
| Михаил Асен в Общомедия | |
Михаил Асен (1323/1324 – 1355) е първородният син на цар Иван Александър от брака му с Теодора Басараб. Между 1332 и 1336 г. е провъзгласен за цар от баща си и управлява редом с него като съцар. През 1339 г. се жени за ромейската принцеса Мария Палеологина. Загива в битка с османците край Средец през 1355 година.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1323 или 1324 г. в Ловеч от брака на тогава деспот Иван Александър и Теодора Басараб, дъщеря на войводата на Влашко Иванко I Басараб.[1][2] През 1331 г. баща му е обявен за цар на България и като негов първороден син Михаил Асен е и наследник на трона в Търново. Престолонаследникът бил гордостта на царското семейство, надарен „с всички добродетели“. Между 1332 и 1336 г. Иван Александър обявява сина си за цар и го провъзгласява за свой съвладетел (съцар).[1][3]
През 1339 г. Михаил Асен се жени за ромейската принцеса Мария Палеологина, дъщеря на император Андроник III Палеолог и Анна Савойска.[1][3][4] Бракът им е едно от условията на мирния договор между цар Иван Александър и император Андроник сключен през 1332 г. след победоносната за българите битка при Русокастро.[1][5] Поради възрастта на двамата младоженци е отложен за по-късно и сватбата се провежда през пролетта на 1339 г. край Адрианопол.[1][5] В чест на мира между двете държави Мария получава името Ирина („мир“).[1][5]
Българска анонимна хроника от XV век съобщава за голямо сражение между войската на Михаил Асен и османците в околностите на Средец при което младият цар е убит от нашествениците, а българите търпят тежки загуби.[6][3] Счита се, че битката се води през 1355 г.[7] като османците не успяват да достигнат Средец и вероятно претърпяват немалки загуби, тъй като следващото им нахлуване в България е чак към 1370 година. Героичната смърт на цар Михаил намира отглас в народни песни от Софийско, в които се говори за „Михаил Василич, загинал със смъртта на храбрите“.[6]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Михаил Асен е женен за Ирина Палеологина. Смята се, че бракът им е бездетен.[1][7] Известно е, че след смъртта на съпруга ѝ тя се завръща в Цариград в края на 1355 или началото на 1356 година.[6][7]
Според непотвърдени данни от своя брак те имат двама сина – Алексий Асен и Андрей Асен.[4] По непотвърдени сведения Ирина е била бременна с втория им син, когато Михаил Асен загива, и при завръщането си в Константинопол тя ражда Андрей Асен. Според тези сведения синовете им са:
- Алексий Асен – на ромейска служба от 1371 година.[4]
- Андрей Асен – управител на остров Лемнос от 1405 г., има три или повече деца, едно от които е Мануил Палеолог Асен.[4]
Препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Андреев, Йордан; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен (1994). Кой кой е в средновековна България. София: „Просвета“. ISBN 954-01-0476-9
- Божилов, Иван (1994). Фамилията на Асеневци (1186–1460): генеалогия и просопография. София: Издателство на БАН „Марин Дринов“. ISBN 954-430-264-6
| |||||||||||||||||