Мила Доротеева
Мила Доротеева | |
българска поетеса и журналистка | |
Родена | |
---|---|
Починала |
Мила Доротеева е българска поетеса и журналистка.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 21 май 1921 г. в Севлиево в семейството на учителя Христо Симеонов. Завършва Селскостопанска академия през 1944 г. в София. Работила е като учителка, агрономка и журналистка. От 50-те до 80-те години на ХХ век завежда отдел „Култура“ на русенския вестник „Дунавска правда“. Била е ръководител на Клуба на учителите – литературни творци към Учителския дом на културата в Русе. Като поетеса и най-вече като редактор на страницата за литература и изкуство „Север“ на в. „Дунавска правда“ тя е оказвала окрилящо влияние върху развитието на поетите Иван Цанев, Веселин Тачев, Димитър Горсов, Анита Коларова, Владимир Луков и Цветан М. Тодоров. Била е председател и художествен ръководител на литературния клуб „Светлоструй“. Член на Съюза на българските журналисти от 1963 г. и на Дружеството на писателите от създаването му.
Умира на 9 януари 2008 г. в Русе.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Творчеството на Мила Доротеева е разностранно – поезия[1][2], есета, импресии, фейлетони, очерци. Тя има множество публикувани стихотворения за деца и възрастни, пръснати в различни местни и централни литературни вестници и списания, алманаси и антологии. Нейни стихове са превеждани и публикувани на руски[3][4], румънски и немски език.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Ято след ято“ (1966) – поезия за деца, изд. „Български писател“
- „Скъпи на сърцето“ (?) – поезия за деца, изд. „Народна младеж“
- „Другарчета добри“ (?) – поезия за деца, изд. „Български писател“
- „Не мога да заспя“ (?) – поезия
- „Живот“ (2001) – поезия, изд. „Русе прес“
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни прeпратки[редактиране | редактиране на кода]
- Владимир Луков, „Гълъбът. На Мила Доротеева“