Направо към съдържанието

Добромирово евангелие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Добромирово евангелие
Създаден12 век
Видръкопис
Добромирово евангелие в Общомедия

Добромирово евангелие (на латински: Evangelium Dobromiri) е един от най-старите среднобългарски писмени паметници, възникнал през 12 век в югозападните български краища.

Сведения за ръкописа[редактиране | редактиране на кода]

По съдържение представлява четвероевангелие и се смята за едно от най-старите кирилски такива. Преписано е от няколко души. Името на един от тях, поп Добромир, е запазено в следната приписка: „О благодѣти Г(оспод)нѣ комоу сѧ даси рѫкописание Добромира попа грѣшника еже прѣписа и не доконьча мало.“[1] Украсата на книгата е скромна.

Ръкописът е странствал много. Към средата на 16 век български поклонници го занасят на Синай. През 1899 г. по-голямата част от него (183 листа) стига до Санкт-Петербург, където се пази сега в Руската национална библиотека (сигнатура Q.п.I.55).[2] Други 23 листа остават в манастира „Света Екатерина“ в Синай (Sinait. Slav. 43), а 2 листа са попаднали в Националната библиотека в Париж (Paris. Slav. 65, fols. 3 – 4).[3]

Езикови особености[редактиране | редактиране на кода]

Езикът е доста архаичен и се намира в тясна връзка със старобългарския канон, предхождайки засегналата среднобългарските ръкописи реформа на правилата за писане на буквите за носови гласни. Евангелието е публикувано едва през 70-те години на 20 век, но е изследвано подробно от Ватрослав Ягич.

  • От двете ерови гласни се употребява само ь.
  • Силно проявено изясняване на еровете в силна позиция (ъ > о, ь > е): ложь, сотникь, възопи, во, возъ, со, оть пьчель соть, дверникь, кресть, вьскресь, тресть, оумерши.
  • Правилна употреба на буквите за носови гласни в коренни срички.
  • Много рядка употреба на лабиално /л/: корабь, прославѫ, любеше.
  • Изобилстват старинни форми за прост аорист и супин.
  • Буквата ѫ заменя ѧ в глаголните форми за 3 л. мн. ч.: слышѫть, творѫть.
  • Относителното местоимение еже се употребява като безродова форма.
  • Забелязват се някои нови форми: ны вместо мы.
  • Проличава началото на разпадането на именното склонение в старобългарския език – липса на съгласуване на прилагателни и причастия с рода и падежа на съществителните имена, които определят, факт, забелязан още от В. Ягич.

Образец от текста[редактиране | редактиране на кода]

Притча за блудния син
(Лука, XV: 11 - 32)[4]

лист 89а. – лист 91а.

11.  Рече же чл҃вкь етерь имѣ два сн҃а . 12 и рече мьнии сн҃ь оц҃оу . оч҃е . даждь ми достоинѫѭ чѧсть имѣниѣ . и раꙁдѣли имѧ имѣниѥ . 13 и не по мноꙁѣхь днехь . собравь вьсеи . мьнии сн҃ь отиде на страноѫ далече . и там расточи имѣние свое . живы блѫдьно . 14 иждивьшоу же емоу вьса . быстъ гладь  крѣпокь на странѣ тои и ть начѧть лишати сѧ . 15 и шедь прилѣпи сѧ единомь оть житель тоѧ страны . и посла и на села своѣ пасти свине . 16 и желааше насытіти сѧ оть рожець . еже ѣдѣхѫ свиниѧ . и никьтоже не даѣше емоу . 17 вь себѣ же рече . колико наемникь оу ѡ҃ца моего . иꙁьбываѭть хлѣби . аꙁь же ꙁьде  гладомь гыблѭ . 18 вьставь идѫ кь оц҃оу моемоу . и рекѫ емоу оч҃е . сьгрѣшихь на нб҃о и прѣть тобоѭ . 19 оуже нѣсмь достоинь нарещи сѧ сн҃ь твои . сотвори мѧ ѣко единого оть наемьникь твоихь . 20 и вьставь иде кь оц҃оу своему . еще же емоу  далече сѫщоу . оуꙁрѣ и оц҃ь его . и миль емоу бысть . и текь нападе на выѭ его . и облобыꙁа и . 21 рече емоу сн҃ь . оч҃е сьгрѣшихь на н҃бо и прѣть тобоѭ . и юже нѣсмь достоинь нарещи сѧ сн҃ь твои . 22 рече же оц҃ь кь рабомь своимь . иꙁнесѣте одеждѫ првѫѭ . и облѣцѣте и . и дадите прьстень на рѫкѫ его . и сапогь на ноꙁѣ . 23 и приветьше  телець оупитанныи ꙁаколите . и ѣтьше веселимь сѧ . 24 ѣко сн҃ь мои сь мрьтвь бѣ и оживе . иꙁьгыбль бѣ и обрѣте сѧ . и начѧшѫ веселити сѧ . 25 бѣ же сн҃ь его старѣи на селѣ .  и ѣко грѣды приближи сѧ кь домоу . оуслыша пѣниѣ и ликы . 26 и приꙁьвавь единого оть  отрокь . вьпрашааше и чьто оубо си сѫть . 27 онь же рече . ѣко брать твои прииде . и  ꙁакьла оц҃ь твои телець оупитаныи . ѣко ꙁьдрава и приѧть . 28 раꙁьгнѣвавь же сѧ и не хотѣаше вьнити . оц҃ь же его шедь молѣаше и . 29 онь же отьвѣщѣвь рече оц҃оу своему . се колико лѣть работаѭ тебѣ . и николиже ꙁаповѣди твоеѧ не прѣстоупихь . и мнѣ ніколиже не даль ѥси ни понѣ коꙁьлѧте . да сь дроугы моими вьꙁьвеселиль сѧ бимь . 30 егьда же сн҃ь  твои сь . иꙁѣдь имѣние твое сь любодѣицами . прииде . и ꙁакьлаль емоу еси телець пітомыи . 31 онь же рече емоу . чѧдо . ты вьседьга со мноѭ еси . и вьсѣ моѣ твоѣ сѫть . 32 вьꙁьвеселити же сѧ и вьꙁьдрадовати подобааше . ѣко брать твои сь . мрьтвь бѣ и оживе . иꙁьгыбль бѣ и обрѣте сѧ .

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 7.
  2. ↑ Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 5.
  3. ↑ Станчев, К. Неизвестные и малоизвестные болгарские рукописи в Париже. – Старобългаристика, 5, 1981, кн. 3, 85 – 91.
  4. ↑ Текстът е по: Тончева, Христина (2006). Христоматия по историческа лингвистика. Второ допълнено издание. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, ISBN 9544232338 

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Jagić, V. Evangelium Dobromiri: ein altmacedonisches Denkmal der kirchenslavischen Sprache des XII. Jahrhunderts. – Sitzungsberichte der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften in Wien, Philosophisch-historische Classe, 138, 1898, Abh. 2; 140, 1899, Abh. 3
  • Алтбауер, М. Добромирово евангелие: кирилски споменик од XII в. Скопје, 1973 (фототипно издание)
  • Велчева, Б. Добромирово евангелие: български паметник от началото на XII в. София, 1975.
  • Велчева, Б. Новооткритата част на Добромировото евангелие в Синайския манастир „Св. Екатерина“. – Годишник на Софийския университет, 82, 1988, 125 – 137
  • Добрев, И. Текстът на Добромировото евангелие и втората редакция на старобългарските богослужебни книги – Български език, 29, 1979, 1, 9 – 21.
  • Угринова-Скаловска, Р. и др. Добромирово евангелие: кирилски споменик од ХІІ век. Т.2. Скопjе, 1992
  • Иванова-Мавродинова, В., Мавродинова, Л. Украсата на старобългарските ръкописи до края на XI век. – Кирило-Методиевски студии, 12, 1999, 56 – 60
  • Турилов, А. А. Добромирово евангелие. – В: Православная энциклопедия, Т.15. Москва, 2010, 489

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.chped.com/w/index.php?title=Добромирово_евангелие&oldid=12285492“.