Винтовъчен патрон 4,2 линии
![](http://chped.net/https/upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/32/4%2C2-%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD_%D0%BA_%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B5_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B0.jpg/220px-4%2C2-%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD_%D0%BA_%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B5_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B0.jpg)
Пушечен патрон калибър 4,2 линии (10,75×58 mm R) е разработен през 1868 г. от полковник А. П. Горлов и поручик К. И. Гуниус като боеприпас за пушката „Бердан“. Мярката линия е остаряла, равна е на 1/10 дюйм (инч), калибърът на патрона е 10,75 mm, теглото на проектила 24,16 g, начална скорост ~430 m/sec.
Използва се в пушкa Бердана № 1 oбр. 1868 г. и пушки и карабини Бердана номер 2, обр. 1870 г., както и от 1869 г. в 6-линейната пушка Krnka, преправена за него обр. 1867 г.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Поръчката за производство на първата партида от 7,5 милиона патрона е подадена в САЩ в завода в Бриджпорт, а по-късно производството им е овладяно в Руската империя.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Патронът 10,75×58 mm R (R=rimmed, с периферия) се състои от бутилковидна гилза с централен капсул, заряд от димен барут и оловен проектил (куршум), обвит в намаслена хартия с цел намаляване пооловяването на цевта и по-лесно чистене на нагара.
Варианти[редактиране | редактиране на кода]
- патрон за пехотни пушки (куршум, увит в бяла хартия) - барут 1,19 золотника (5 грама),
- патрон за кавалерийски карабини (куршум, увит в розова хартия) - барут 1 золотник (4.265 g)
Касетите са опаковани в неоцветени картонени опаковки.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Патрон // Военная энциклопедия : [в 18 т.] / под ред. В. Ф. Новицкого … [и др.]. — СПб. ; [М.] : Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915