Голям син бегач
| Голям син бегач | ||||||||||||||||
 Голям син бегач от Родопите | ||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||
 Уязвим[1] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Olivier, 1795 | ||||||||||||||||
| Голям син бегач в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Големият син бегач (Carabus scabrosus) е вид едър бръмбар от сем. Бегачи.[2] Представител е на подрод Големи бегачи (Procerus) и, заедно с Големия черен бегач, са най-големите бегачи в България и Европа с размери 4 – 6 cm.[3]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Големият син бегач е ендемичен вид разпространен в югоизточната част на Балканския полуостров и северозападната част на Анатолия, както и на п-ов Крим.[4]
В България е намиран в Средна и Източна Стара планина, Средна гора, Тракийска низина, Странджа и южното Черноморие, на височина от морското равнище до 1300 m.[5][6].
Външен вид[редактиране | редактиране на кода]
Голям бръмбар достигащ размери 4 – 6 cm. Цветът му варира от лилаво, синьо-зелено до зелено.[4] Челюстите са масивни, сърповидно извити и силно заострени – приспособени за разчупване на черупките на основната му храна – охлювите. Главата и преднегръбът са грубо набръчкани. Преднегръбът е заоблен шестоъгълник.[4] Елитрите са изпъкнали с елипсовидни грапавини подредени в повече или по-малко личащи редици.
Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
Ларвите и възрастните са хищници и се хранят предимно с охлюви. В лабораторни условия е установено, че приема и сурово и сготвено месо, плодове и зеленчуци, червеи, омлет, хляб накиснат в подсладено мляко.[4]
Систематика[редактиране | редактиране на кода]
Традиционно големите бегачи са поставяни в подрод Procerus на род Carabus. Някои автори обаче издигат ранга на Procerus в самостоятелен род и тогава научното име на вида става Procerus scabrosus.[5]
Подвидове[редактиране | редактиране на кода]
Описани са множество подвидове на Големия син бегач.[7] Няма пълно единогласие относно вътревидовото деление. Най-често споменаваните подвидове са:
- Carabus scabrosus scabrosus Olivier, 1795 – номинантния подвид към който се причисляват и българските популации.[4]
- Carabus scabrosus tauricus Bonelli, 1810 – подвид срещащ се само на Кримския полуостров.[4]
Филателия[редактиране | редактиране на кода]
Големият син бегач е изобразен на българска пощенска марка от 1968 г. с номинална стойност 1 ст.[8]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Червена книга на Република България. Голям син бегач. Посетен на 2022-03-29
- ↑ Димитър Бечев. Морфология и систематика на насекомите, версия 2.2.1. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2018. ISBN 9789544235789. с. 107. Архив на оригинала от 2019-09-08 в Wayback Machine.
- ↑ Trautner, Jürgen, Geigenmüller, Katrin. Tiger Beetles, Ground Beetles: Illustrated Key to the Cicindelidae and Carabidae of Europe. Josef Margraf, 1987. ISBN 392433305X. с. 111.
- ↑ а б в г д е Turin, H., Penev, L., Casale, A. The genus Carabus in Europe. A Synthesis. Pensoft, 2003. ISBN 9546421200. с. 123, 281 – 282.
- ↑ а б Guéorguiev, V., Guéorguiev, B. Catalogue of the Ground-Beetles of Bulgaria. Pensoft, 1995. ISBN 9546420034. с. 53.
- ↑ Volovnik, S. V., Suchkov S. I. The huge violet ground beettle (Carabus (Procerus) scabrosus crimeanus) (Coleoptera: Carabidae) was found outside of the Crimea // Journal of Insect Biodiversity, 2018, 8 (3): 52 – 56
- ↑ Catalogue of Life: Carabus scabrosus G.A.Olivier, 1790 // Посетен на 11 юли 2018.
- ↑ Stamp: Huge Violet Ground Beetle (Carabus scabrosus) // Посетен на 16 април 2019.